“Все така става и по-добре да не правя нищо.”

Когато сами се зачеркнем и решим, че повече няма.

Ако погледнем това решение не като следствие, а като причина, можем да видим повече и по-различна перспектива.

Ние се оправдаваме, че понеже е станало нещо лошо или сме се провалили някога, понеже сме сгрешили, се отказваме сега и ще продължаваме да се отказваме и в бъдеще.

Но, можем ли да сме се отказали предварително? И да грешим точно, за да не стане нещото, което уж искаме. И да не сме “виновни” ние, а друг/о.

Да поемем ние отговорност за живота си, да се стремим към това нещата ни да се получават, е дисциплина, която имаме да развиваме и поддържаме.

Ние застиваме в ситуации, идеи и често ни е страх да адресираме мързел, гняв, разочарование, което не сме пуснали. Неща, за които не искаме да простим в себе си и ги носим, трупаме ги, прехвърляме ги напред.

Така натоварваме и прегаряме настоящето и бъдещето ни. Пречим си да присъстваме реално в настоящето, все се борим и опитваме да притъпяваме и крием конфликти от минало, които съществуват вече само в нашите глави…Но колко са актуални и поглъщащи, изместващи всичко друго, там!

Да погледнем в нас, да си позволим да пуснем, освободим, преминем напред. Да се задвижим вътрешно и то в добра посока, не към следващ проблем, има да е осъзнаван избор, посветена работа. И на отсяване и изчистване на това, което не е – добро, смислено; и на приближаване и свързване с това, което е – добро за по-доброто ни, за реализацията ни, успеха, растежа ни.

Част от поредица за позитивна трансформация и израстване с мен, Теодора Иванова. Аз съм психолог, холистичен консултант, част от екипите на YNCMG с 10 години опит, обучения и практика в тях.