Наскоро имахме повод и общуване с човек, който беше важен и влиятелен за живота ми в миналото ми. Заедно с преживяването на носталгия, сантимент, усетих как започвам да влизам в един минал калъп – да се държа и мисля за някоя, която съм била преди много години, когато сме общували и имали общ живот.

Запитах се кога всъщност се разделяме с някой реално и усетих, че нямаме да прекъснем връзка само с човека, а и със себе си и тези, които сме били в тези отношения. Дадох си сметка колко много страх, огорчение, разочарование, илюзорни надежди, носим с нас. Те не идват от тези отношения в миналото ни. Възможно е да сме ги носили от преди това и да сме търсили при кой да ги скрием. 

Точно този акцент ми излезе – на криенето. Колко често търсим при кой и къде да се скрием. Особено в проблемни отношения, с проблемни хора, с които да започнем да се оправдаваме, да влагаме време и енергия, за да не живеем пълноценно. Но е важно да имаме предвид, дали ние не провокираме проблемните отношения и дали нямаме да се разделим с този образ на нас. Това може да е стратегия за получаване на любов, внимание. Да изгеждаме авторитетни, справящи се, когато вътрешно се усещаме несигурни, нестабилни. Да се опитваме да се скрием и избягаме от проблем, който не искаме да решим и прехвърляме. 

Много често е тема и да видим, признаем всичко това пред себе си и да осъзнаем, че сме надраснали определи нагласи и модели на поведение. Те са част от нас, но като част от растежа ни, не като все още централни и актуални. Да разграничим минало влияние и да излезем от привличането му, да сме центрирани в настоящите си задачи и уроци, е ключово за интегритета ни. 

Случвало ви се е да се срещнете със съученици, с които не сте се виждали от години и изведнъж да се върнете в училище и да започнете да се държите както на 17 и както с тях, например. 

Да припознаваме и пускаме тези наши стари проявления, е ключово. Да излезем от поляритета на отхвърляне и харесване, на или – или. Да се виждаме израснали, променени, Подобрени. Да не ни е страх да оставим нуждата да се преживяваме и държим като тези, които сме били някога, да продължаваме да ги носим, но като урок и решение, е супер значимо.