Когато с наш близък се случи нещо или има изпитание, често това става повод за нас да преосмислим по нов начин отношенията ни и отношението ни към него.
За голяма част от нещата, за които преди сме имали разминавания или сме недоволствали, си даваме по-ясна сметка, колко е била безсмислена тази реакция от наша страна. Виждаме по-ясно,че за много от нещата, сме издребнявали и сме изпускали голямата картина, по-дълбокия смисъл на отношенията ни и на присъствието на този човек в живота ни.
Също така, много често ние проявяваме мързел. Не отделяме достатъчно време на отношенията ни, взимаме другия за даденост. Игнорираме нещата, които прави, включително за нас. Игнорираме нуждите му, често егоистично искайки ние самите.
Ако се замислим, може да се окаже, че имаме много повече ресурс в самите нас, включително за даване, който обаче не реализираме.
И, случва се нещо, ние започваме да преосмисляме. Много е важно да планираме промяната на отношението ни, включително като конкретно стъпки. Не да си оставаме с реализациите, приказките и след това да се връщаме към старото ни. Имаме нужда от нова дисциплина, от нови навици и ангажименти на дневна база. Включително пред самите себе си. Имаме нужда да отворим ново време и пространство за тези обновени нас и отношения помежду ни. Имаме нужда от разгърната в нас самите визия как вече искаме да бъде и бъдем. От ново ценене и регистриране на промяната.
И да се заемем на малки ежедневни стъпки с това, без отлагане!
Inspire Media 