“Ето, аз се опитвам и не ми се получава”. Можем, разбира се, да започнем да изясняваме кое опитваш, какво правиш, от колко време, кое не ти се получава, как разбираш, че не ти се получава, как ще разбереш, че ти се е получило…

Но, ако вземем конкретната тема с не-получаването, можем да я разгледаме като ресурсна. 

Понякога, нещо не ни се получава, защото не полагаме правилните услия, в правилното направление, правилното количество и качество време. И това може да е сигнал, че имаме да спираме, преосмисляме и инвестираме повече енергия в мислене, планиране, изправяне, вместо да се втурваме да правим още и още неща до изтощение и после уморени и разочаровани да ги оставяме и да обясняваме на познати и непознати, че не става…

Също така, понякога нещо не ни се получава все още, защото не сме го заработили. Не сме отделили нужното време, внимание да изчистим в себе си защо го искаме, да се спечелим за собствената си кауза, да преминем отвъд страховете, ограниченията и самосаботажа си. Понякога ние вътрешно усещаме, че още не сме там, не сме претърпели качествената промяна, нужна за новото ниво и се предпазваме от провал. Което, обаче, не означава да спираме и да се отказваме. 

Не сме пуснали и променили нещо в характера, нагласите си, не сме си позволили да се преместим и станем човека, който и да може да има, и да може да поддържа този нов стандарт и живот. 

Ако ни се получи, но ние не сме се променили вътрешно, можем да го загубим. Можем да не сме развили ресурса да го поддържаме и даже да пропаднем, защото нямаме достатъчно добродетели, интелигентност, трудолюбие, честност, за да го живеем.

Всеки неуспех идва да ни покаже, че имаме още вътрешна работа. Заработката започва в ума ни и тази работа имаме да вършим първо и основно.