С много от вас коментираме темата за дисбаланса – защо има периоди, в които сме успешни в кариерата, но не и в личните отношения и семейството. В други – обратно.

Защо имаме усещането, че все тичаме, не успяваме, имаме задачи за отмятане и дори да “успяваме”, не се чувстваме удовлетворени, а по-скоро гневни, напрегнати. 

В едно обучение ЯН, той ни представи идеята, че храненето е начин да усвоим света. Преяждането, като форма на надделяване, опит да се направим по-големи от света. Да се натъпчем и пораснем, включително прекалено.

Със задачите може и да е същото – когато се опитваме да погълнем още и още работа, да сме се “справили” и с това. Когато не отделяме време да планираме, напазаруваме и сготвим заедно, включително в преносен смисъл със семейството, близките, екипа ни, ние се откъсваме. На първо място от себе си, в самите себе си. Тези склонности към дисбаланс и претоварване са вътре в нас и тях имаме да адресираме. Почивките, спането, новите връзки и смяната на работата не са решения, те не помагат, а могат да влошат.

Когато в дадена сфера не ни върви, е добре да проверим дали там няма нещо, от което се крием. Което не искаме да адресираме, от което искаме да избягаме, да се направим, че го няма, че не е наша работа. Че друг има да го реши, ние не можем, не искаме, няма да плащаме ние за това. И, изтегляйки се, не отделяйки време, енергия, ние започваме да компенсираме, свръх наливаме на други места. Проблемът е покрит, раната отворена, ние – активно генериращи още дисбаланс, прекаляване. И самонараняване.

Да спираме, да премерваме и балансираме различните направления от живота ни, там, където сме, с каквото имаме за периода, без кривене, създаване на излишък, недостиг, е ключово.