“А мога ли да ям кашкавал?”

Замислих се, колко често ние се борим с храната ни и това, което приемаме. Спазваме режими, успяваме, проваляме се, но, някакси…не е това темата. Или, поне, не е основната тема.

Самата ни нагласа към храната, отношението ни към това, което планираме, пазаруваме, приготвяме, начина, по който го консумираме, компанията – всичко това има огромно, цялото значение!

Колкото и изрядно да спазваме една диета, колкото и точно да сме измерили грамажа, калориите, ако вътрешно не се харесваме, изтезаваме се, за да изглеждаме по-добре, да се докажем и харесаме на някой, да заслужим нечия любов, ние ще оставаме нещастни.

Колкото и да се фокусираме върху формата, когато не мислим или даже отбягваме работата по съдържанието, по отношението ни; дори по това кои сме и ставаме, когато ядем нещо, ще оставаме неудовлетворени, несигурни и нестабилни.

Не се измъчвайте с външното, ако няма да си обърнете внимание и да се помирявате с вътрешното! Свързвайте се, свързвайте и двете, всичко, цялото, не само привидно удобните части, с които уж правите нещо, а всъщност не помръдвате или даже влошавате.

Advertisement