Усещането, че сме постоянно критикувани, обвинявани, отхвърляни, лесно ни постaвя в позиция на жертва. Дори и със знанието, че зареждаме още от същото, ние се блокираме все повече и продължаваме да зареждаме този сценарии. На лошия герой с който “ все имат проблем”. Сякаш всички вече знаем за контролиращите родители, за семейните проблеми, които пренасяме от пра родителите, родителите в нашите семейства или избираме изобщо да не създаваме такива. Но това знание не изглежда да работи за нас или, по-скоро, ние не изглежа да искаме да му помогнем да заработи и да пуснем тази роля.
Проблемът на тази роля, е че тя е гаранция за падението ни. Ако вие сте в нея, ако виждате, че ваш близък е, ако децата ви я избират, образовайте се и си и им помогнете!
Ключово знание, което получих в работата си в кампаниите за ранна превенция на агресивно поведение, на Фондация “Деца на България”, е това за връзката с начините, по които сме свикнали да търсим и получаваме внимание и нивото на летва, което сами си поставяме.
Проблемът с усещането, че постоянно сме критикувани, че не ставаме, колкото и да се стараем, е, че когато изглежда наградата да е външна – борим се за одобрението на критичен и строг родител, например – ние ставаме зависими от външен фактор, който ние интерпретираме.
Ами ако интерпретацията ни е грешна? Ако постоянно си търсим следващия лош филм, да сме “пак лошите, виновните”, за да изглеждаме “добра” жертва?
Един от основните проблеми на лошите компании, лошите връзки и приятелства, е че те са достъпни. Ако ние не изграждаме за себе си разбиране за собствената ни ценност и ценноста на другите, ние имаме склонност да се продаваме на безценица и да търсим хора, които се държат така към себе си и другите. В тези компании може да изглежда дори престижно да бъдеш, но, реално, всеки огорчен, агресивен, не искащ да се промени, може лесно да намери своето място там.
Ние имаме да решим, че искаме да се променим, да започнем да си обръщаме внимание по добър начин, да искаме да сме добри в собствените си очи, представи, поведение. Ние имаме да сменяме този филм, който прожектираме в съзнанието си, да спрем да сме лошият герой, който получава внимание по лош начин или да се изживяваме като добрия герой, който постоянно е обвиняван, страда и “затова е добър”.
Ако усещаме, че получаваме прекалено много “не”, не харесване и отхвърляне от хора, на които държим, може би е време да спрем ние самите да си казваме “не”, да се отхвърляме, ние самите да спрем да казваме “не” на промяната и подобрението ни.
Проверете къде и какво вие отхвърляте. Спрете да показвате на себе си и другите, че старанието няма смисъл. Че “всички за продажни”, че “за съжаление тук така става/ така се прави”. Спрете да виждате лошото в тези, които ви критикуват, за да им покажете, че и те са такива. Спрете да се опитвате да им надделявате, да ги провокирате с още от същото.
Тези борби и спорене са безкрайно изтощaващи, изгарящи ресурс, време, щастливи емции, интелигентност, вяра. Не захвърляйте всичко добро, за да се доказвате на някой, който е плод на вашето настроение, въображение и интерпретация!
За консултации: 0888856295 – Теодора, екип Ясен Николов.