Уважението и свързаността, започват в нас самите!

Виждате, че някой прави нещо, което и вие. Разпознавате дословни текстове, визия. Че гледа, чете това, което правите и го ползва, но вас ви няма. Вие се чувствате изключени от картината. Усещане, че не ви зачита, не общува, че взима и заминава. Може би дори сте имали да сте екип, партньори.

Когато ние се чувстваме така, реагираме по няколко начина:

– Отдръпваме се, затваряме се, изстудяваме.

– Генерализираме, че такъв е животът, такива са хората, че и ние ще се държим така и ще го оправдаваме.

– Депресираме се, чувстваме се предадени, използвани, безпомощни и се отказваме.

– Ядосваме се, започваме да правим напук, да си отмъщаваме, да влошаваме.

– Започваме да дразним и правим още по-лошо в реактивен отклик.

Нищо от това не работи, не помага на никой и много лошото е, че така зареждаме още от същото и по-лошо.

Изкуствено се поставяме в позиция на безсилие или правим опити за надделяване на силите по грешен начин.

Борим се с нещо външно, когато имаме да преодоляваме само вътре в себе си.

Тук има няколко илюзии, които е добре да осветим за самите себе си:

1. Илюзията, че с нещо или с някой трябва да сте във връзка, за да става друго.

2. Илюзията, че нещо или някой може да те изкара от връзката ти ( само ти го правиш ).

3. Илюзията, че като се обидиш, отдръпнеш или ядосаш, развикаш, така ще ти обърнат внимание и ще има промяна.

4. Илюзията какво е заедност, как трябва да те зачитат, уважават. Какво и как не е, също.

В такива ситуации, можем да помислим и подложим под въпрос нашите идеи за нещата, включително как искаме и не искаме да бъдат.

Да не позволяваме това да ни изкарва извън строя, а, напротив – даже да е повод за позитивна трансформация, усилване на свързаността ни. Да ни покаже върху какво имаме още повече да работим и заредим като желано случване.

Част от поредица за позитивна трансформация и израстване с мен, Теодора Иванова. Аз съм психолог, холистичен консултант, част от екипите на YNCMG с 10 години опит, обучения и практика в тях.