Често се чувстваме самотни, когато смятаме, че някой или нещо ни липсва. Преживяваме се като разделени, лишени от някакъв ресурс, с който смятаме, че бихме били щастливи. Идеята, че нещо или някой външни, ще ни допълнят и донесат щастие, което сами не преживяваме, може да ни държи в позиция на чакане, отлагане, илюзии за отделеност. И да ни спира да свършим най-важната работа: своята лична по нашата свързаност и цялост.

Усещането за самота може да ни покаже кое не работи за нас, кои уроци имаме да научим, както и да ни даде време за оползотворяване на живота ни на нови нива, които не бихме постигнали в удобството на “имането”.

Какво разбираме под самота?

Липсва ни партньор, партньор, семейство, приятели, съмишленици. Липсва ни това, което смятаме, че те биха ни давали: близост, внимание, любов, харесване, признание. Често се сравнваме с другите, които имат, а ние се преживяваме като нямащи.

Ако погледнем моделите на възприятието ни, можем да открием, че сме се чувствали така и когато сме имали това, което смятаме, че сега ни липсва.

Често се чувстваме огорчени, разочаровани, тъжни, гневни и казваме, че е заради самотата и ако имахме някой, с който да споделим или да бъде до нас, нямаше да е така. Добре е да се замислим дали не сме се чувствали така и преди, включително да сме обвинявали наш партньор, приятел, че и с него, заради нея, ние се чувстваме така.

Причните под причините

Психологически, ние влизаме в определени роли, които ни носят нещо – някакъв актив, който смятаме за ценен. Често ние сами избираме самотата, защото така сме на сигурно място, така само ние контролираме ситуацията. Така няма да ни напуснат или няма да ни е страх, че ще ни напуснат. Така ние сме жертва или така ние сме добрите, правите. Само ние преживяваме нещо, само за нас си е….

Често имаме много ресурс, който не споделяме, даваме. Можем да сме самотни физически, по отношения на хора в живота ни, но можем да сме самотни и по отношение на усещане на емоционална споделеност, на общи идеи, общ път с близките ни. 

Можем да сме част от голямо семейство, голям екип, но да се делим, самоизключваме, чувстваме различни, не пасващи. Да търсим друго, друг, който повече ще ни разбира, който не е “като тях”. Ако погледнем тази идея и отстъпим от нея, можем да намерим други ценности и капацитет за свързване.

Нужни са ни желание, ресурс, умения да се свързваме, да се допълваме, да развиваме позитивна синергия с другите. Ако ние сме твърди в убежденията си, ако ние искаме другите да се съобразяват с нас, но ние не сме реципрочни, ще намираме винаги причини за раздели. Ако ние се оплакваме, че сме сами, ако се опитваме да се харесваме на другите и да се съобразяваме, но от място на страх и липса, пак ще сме сами, пак ще си тръгваме, ще търсим следващото по-добро или ще оставаме неудовлетворени и недоволни.

Често пъти избираме самотата от горделивост – другите не ни заслужават, не искаме да делим – едно пространство, една маса, едно легло с друг. Или живеем в минало, в което уж сме били щастливи с някой, с който вече не сме заедно и никой няма да е като него. 

Или избираме грешни партньори, приятели, които “не стават” и “не са за нас”. В това сравнение ние сме по-добрите, ние полагаме усилията, но не ни се получава.

Каквито и да са доводите ни, нека погледнем уроците и възможностите за трансформация:

Златното правило ни учи да не правим на другите това, което не искаме да правят на нас и да правим това, което искаме и за нас.

Какво имаме да спрем да правим?

Да караме други да се чувстват сами, игнорирани с и от нас. Да се чувстват различни, губещи. 

Да спрем да сме причина да разделяме хората, да искаме специално внимание, лично отношение, да бъдем ние център на внимание, за сметка на друг/и.

Да не сме причина хората да се разделят с важни за тях хора, идеи, вярвания, емоции, също е много важно – да не се чувстват те разочаровани, огорчени, особено по повод с нас, е ключово.

А какво да започнем да правим?

Да започнем да сме добра компания, да се стремим да свързваме, запознаваме хората, да им помагаме те да са във връзка с по-доброто си, със знание, по-еволюирали идеи.

Да сме източник на съгласие, добра продуктивна синергия.

Можете да правите компания, да обръщате внимание на самотни хора и да се радвате, когато виждате, че те се чувстват добре с вас.

Важно е да се радваме и да виждаме добрите ни постъпки, да регистрираме, че това, което искаме, го даваме и да си позволяваме да го получаваме.

Ако някой търси компанията ви, не го режете. Не бъдете заети с друг, друго. Не показвайте, че има нещо по-добро някъде другаде. 

Помислете си в кои направление в живота си, по отношение на кое сте самотни. Как ви кара това да се чувствате и кои са уроците, които имате да научите.

Може да е това, че имате нужда да сте по-автономни, да не се поставяте в позиция на зависими от някой и нещо, да не търсите внимание по лоши начини, а напртоив – да развиете свои силни страни, таланти. Да не чакате да сте получаващ, а да станете даващ.

Да не сте горделиви и отричащи любовта, вниманието и приятелството на другите, а да започнете да ги приемате. Да станете по-благодарни, ценящи, присъстващи.

Уроците могат да са много и колкото повече ги преживяваме и разгръщаме, толкова повече ресурс и свързаност ще намираме в себе си. Толкова повече ресурс да се разбираме, да общуваме стойностно със стойностни хора, ще намираме в нас. Когато ни липсва нещо, когато се чувстваме далеч от нещо, сме близо до друго. Ако не ни харесва, можем да се преместим. Липсата на един ресурс, може да ни дава повече от друг. Ако сте самотни, намерете начини да оползотворявате времето си и да работите по-себе си, по характера и израстването си. Пораснете вътрешно, за срещате все повече растящи хора и навън. 

На база на обучения с ЯН, YNCMG.

Свържете се с мен за консултации и преодоляване на непродуктивната самота, отчуждение и разделение. За разгръщане на добри сценарии и зареждането им. 
0888856295, teodora.psychology@gmail.com – Теодора, психолог, холистичен консултант, екип YNCMG.