Илюзията, че някой ми пречи, нещо ме спира, ограничава, може да подчини целия ми живот, всички мои избори, на поведение, което да ме отдалечава от щастието и успеха ми. Когато поддържам идеята, че имам някой, с който да се боря, живея на пук, винаги съм анти. Иронията, подигравките, грешките ми; посредствеността ми, са отмъщението ми към този, който ме обезсилва. Но съществува ли той? Или това съм аз?

Идеята, че има една лелка зад тезгяха, която държи властта и ресурса и аз нямам достъп до него, може да ме движи към постоянно падение и война. Постоянна борба между желанието ми да ме харесват, за да съм със силните, които презирам, защото сама се поставям в позицията на зависима от тях и желанието ми да разруша всичко. Но нито една от тези крайности не ми носи свобода. Борбата с многото властни мащехи не ми носи помирение с майката. С нея не си давам вътрешен мир и спокойствие. 

Аз не я срещам, защото не я търся.

Както водата в реката е флуидна и си проправя път покрай всички камъни, продължава напред и дори ги обгръща и запазва, зачита, приема в себе си, няма ли хиляди начини да съм свързана с ресурса и да не се боря с този, който го стиска и също го няма?

Наистина ли има нещо, което може да ме спре, да ми попречи?

Или аз постоянно избирам и се центрирам около несъществуващи хора и пречки? И отлагам себе си, щастието си, успеха си.

Наистина ли има кой и какво да чакам, да се съобразявам или да не се съобразявам от позиция на слабост и нежелание? Нужно ли ми е да живея в крайности, да съм винаги анти, дори и за начало в себе си?

Ами ако никой не ми пречи? И аз не преча на никой?

Ако дишам свободно, ако живея свободно? Не преча и помагам на другите да дишат и живеят свободно? Ако ми е истински интересно и го правя интересно за себе си и другите, защото това е смислено, добро, ценно?
Теодора Иванова
Консултант холистично здраве
0888856295

@TeodoraIvanovaPage