Колко често живеем на ръба, но в негативен смисъл?

Колко често даваме минимум и се задоволяваме с минимум?

Колко често се виждаме и преживяваме успешни дори в успеха и доброто, което правим? Живеем в морални заблуди какво е правилно и кое не, “за вас да има”, “аз съм скромна”, но всъщност подхранваме илюзии и извършваме престъпления над потенциала и реализацията си. Когато години наред търпим поведение “заради децата”, когато се грижим за човек, който няма никакво намерение да се подобри, а ние “чакаме”, “нямаме избор” и забравяме тотално кои сме, какво искаме, за какво живеем….

Не само, че не си осигуряваме най-доброто, ние си осигуряваме най-лошото и упорито стоим и държим на него. Когато имаме възможност за успех, ние я осуетяваме и блокираме прогреса ни. На нас и на другите.

И колкото повече ги блокираме, пречим им, фалираме ги – толкова повече затъваме ние, омотаваме се в илюзиите, в които омотаваме всички и заспиваме, забравяме…

Дали ще дойде принцът, да ни събуди?

Ами ако той е тук, целунал ни е, но ние не се събуждаме? Защото сме упорити, несъгласни и некооперативни? Защото ни харесва повече да спим? Защото не сме си направили труда да проучим какво става, когато сме будни? Не сме поели отговорността да ни хареса, озари, вдъхнови и да го живеем?!

Сигурно в живота на всяка от нас е имало моменти, в които сме успявали да приесъдиним другите в по-добра реалност. В който искрено сме искали и сме правили така, че околните да осъзнават, че заслужават и получават по-добро. Сигурно е имало ситуации, в които сме помогнали на някой да се вдъхнови, да постигне нещо повече, да се мотивира и да си осигури по-добро. Това е огромно щастие и удовлетворение, нали? Дори и малкото, а да не говорим за голямото!

Може би тук е ключът ни: в другите. Че заслужаваме най-доброто индивидуално и с другите. Че си го осигуряваме лично, но винаги с помощта, присъствието, свидетелството на другите. Валидацията и от тях, и от нас, че светът ни е много по-голям, интересен, смислен, когато избираме да го правим такъв постоянно.

post