Границите – защита и решение.

Вместо повод за страх и притеснение.

На всеки му се е случвало да “не може да каже “не””; да каже “да”, като вътрешно не иска; да си замълчи, да не изрази отношение, да позволи на друг да определя за него.

Темата за личните ни граници, кога и как да ги поставяме, защо не го правим…

Кои са причините, последиците..и решенията.

Ще споделя идеи в тези направления в тази статия.

Къде са ни нужни лични граници?

Реално, навсякъде.

По отношение на нас самите, времето, което инвестираме в едно или друго, свързано с това да се чувстваме добре, щастливи, да израстваме, да се реализираме.

По отношение на партньор, семейство, работа.

Колко често имате усещане, че все вие правите нещо или че все друг го прави, налага ви се. Колко често смятате, че инвестирае повече от нужното време, че другите не го правят, че сте използвани, омаловажавани, не оценявани…

Най-често болзнено усещаме този дисбаланс, точно когато ние самите не сме определили граници, не сме комуникирали с другите. Понякога, буквално е въпрос да говорим, да се заявим, да се учим да сме спокойни с това да казваме “не” за определи неща.

Причините да не поставяме граници, често са:

страх, че ще изглеждаме зле в очите на другите, те ще се обидят, ще ни се разсърдят, отхвърлят.
желание да ни харесват, желание да ни търсят, да се чувстваме полезни, одобрявани, зачитани.
лошо самочувствие – често, когато ние самите не правим горното, ние го очакваме от другите, като форма на валидация.
страх от изоставяне – че другите няма да имат “полза” от нас, ако не сме на линия, ще си намерят друг/а.
страх, че никой няма да ни обърне внимание или че ще стане конфликт, скандал.

Последиците:

често се оказваме със свръх товар от задачи, без помощ и подкрепа.
вътрешно се усещаме неудовлетворени, изпитваме противоречия – и защото пренебрегваме себе си, и защото тези, на които уж сме разчитали да ни харесват, всъщност имат следващи желания и ни вземат за даденост.
изпитваме силна тревожност, раздразнение, напрежение.
често прекаляваме – с даване, с очаквания, с надежди, с негативизъм.
може да се прояви и на физически план, като прекаляване с ядене, сън, гледане на филми, вредни навици – циагари, алкохол, лекарства.
ангажираме се в силно дисбалансирани връзки с хора, партньор, който очаква от нас да правим неща, може да имате усещането за претварване, използване.
разсейване, разпиляване, изтощаване.
ниска продуктивност и ефективност.
чести депресии, апатия.

Граници и гняв:

Една от основните теми на границите, е тази да се научаваме да усещаме себе си, кога излизаме от баланс и да управляваме вътрешния ни гняв.

Гневът е много ясен показател, че нещо в нас е излязло от баланс. Може да е обща раздранителност, може да е към конкретен човек, хора. Но посланието е, че имаме да преразгледаме на какво реагираме.

Често, самите ние се натоварваме и ставаме повод за нарушаване на границите ни. Започваме да се обвиняваме и нападаме сами себе си.

също, можем да имаме усещането, че друг нарушава границите ни, не ни чува, не ни разбира, че сме в безизходица.

При всяко положение, работата с гнева ни е наша лична – това е тема, която осветяваме конкретно за вас, за вашите

Златно правило:

Ако искате вие да можете спокойно да усещате и да си поставяте граници, за вас е ключово да помагате на другите:

Да не нарушават границите си.
Да си поставят граници и да ги съблюдават.

Ако някой е решил, че няма да яде сладко една седмица и на втория ден ви каже, че не издържа и иска бонбон, не му казвайте, че го подкрепяте и “какво толкова”.

Ако някой има определено задължение, работа, ангажимент, не го правете вместо него, защото той не го прави. Покажете му как, ако е нужно, подкрепето го, припомнете му, но нека той свърши това, което има заложено.

Ако някой около вас също има проблеми с границите, не се подкрепяйте взаимно. Така създавате още повече дисбаланс.

Напротив, помагайте си, говорете, решавайте, изчиствайте нещата си заедно.

И, не на последно място: учете се да уважавате границите си и тези на другите и да не се плашите от тях, нито от това да изисквате те да бъдат зачитани.

Ако се замислите и по горните примери, ние най-често правим всичко това, за да се чувстваме харесвани, да има хармония, да нямаме проблеми.

Дайте си сметка, че границите не са проблем, те са решение! Те ви помагат да се чувствате по-комфортно със себе си и околните, по-свързани, по-силни, включително в изговарянето на конкретни проблеми и решаването им заедно.

Излезте от режим “аз сам/а ( за себе си )”. Започнете да работите с другите, да си помагате да изяснявате, подобрявате.

И да сте по-успешни заедно.

За работа с положителното ви самочувствие, заявете онлайн видео пакет САМОЧУВСТВИЕ ЗА ЖЕНИ – ТУК.

Онлайн пакет САМОЧУВСТВИЕ И ОТНОШЕНИЯ МАЙКИ ДЪЩЕРИ – ТУК.

Прочетете още за ролята на отношенията майки – дъщери за баланса и добрия ни живот ТУК.