БОЛЕЗНЕНАТА НИ НУЖДА ОТ ПРИЗНАНИЕ – ПРОБЛЕМИ И РЕШЕНИЯ В ОТНОШЕНИЯТА МАЙКИ – ДЪЩЕРИ:

Какво признание търсим? На наши умения, качества. На личността, мястото, живота ни?

Когато си задаваме този въпрос, започваме да усещаме, че има разграничения. Признанието може да е обществено, за принос, за заслуги. В работата, в общността.

Когато го искаме от родител, особено майка – често търсим признание за живота, стойността ни. От позиция на нямане, поставяме другия в роля, че не ни го дава. Че ние го искаме конкретно от него, искаме да му се докажем, да ни види и зачете.

Ако ние, като дъщери, преживяваме нашата майка като критична, студена. Ако се чувстваме така, сякаш за нас няма любов, няма топлота. Ако ни е страх, че ще сгрешим, ще бъдем наказани…ние се затваряме и обричаме сами, колкото и да ни изглежда, че това идва от някой отвън. Нашата майка, тази, от която идваме, с която сме били в най-близък контакт и е била нашето всичко за 9 месеца, в корема й, когато ни е родила, кърмила, когато сме се учили да вървим, говорим.. Тя е нашият образ на свят, общуване, отношения. И, по конкретно, нашите идеи и възприятия на нея.

Това е един много тънък и деликатен момент. В който ние правим пренос, прехвърляме наши теми, върху нея. И, с напредване на живота ни – върху най-близките ни. Приятели, партньор, съпруг, шеф.

Ако разгледаме майка ни, търсенето на признание, одобрение от нея, като модел на поведение, в който търсим от някой външен, някой близък, по-голям, по-авторитетен, можещ, от нас, ние се вкарваме в роля на непораснало дете, което зависи от другите, което не поема отговорност, което обвинява другите и се поставя в слаба и беззащитна позиция.

Как се проявява това в живота и отношенията ни?

постоянна зависимост от одобрението на околните – близки или по-далечни.
страх от загуба на одобрение, постоянно напасване, опити да се харесаме на всички.
трудности да казваме “не”, дори когато усещаме, че нещо не е правилно.
склонност да се поставяме в позиция “на повикване” – да сме тези, които са на линия за другите, да ги изслушват, да са на тяхна страна, включително за интимност, секс.
склонност да играем роля на “втората”, любовница, жена за секс между връзките на мъжа.
страх и нежелание да се обвържем сериозно, отговорно, да бъдем лоялни.
склонност към изневери, усещане, че този човек не е подходящ за нас, има по-добър, търсене и оставяне на вратички, втори, трети, пети вариант.
склонност да се обвързваме с мъже, които изневеряват, имат проблеми с пари, зависимости, които са емоционално незрели.
склонност ние да сме емоционално незрели, капризни, да ни мързи, да не искаме ние да работим по себе си, да искаме другите да се променят, да се напасват по нас.
проблеми с храненето, изкривена представа за себе си, като “дебела”, “грозна”.
склонност да се поставяме в слаба позиция, “това не го мога”, “не знам как”, “трябва да имам някой”, “той да ме харесва, валидира”.
склонности към вредни навици, прекаляване с храна, алкохол, цигари, лекарства, наркотици и/ или свързване с такива приятели, компании.
съзнателен избор и клонене към лоши компании, “лоши момчета”, опасни връзки и крайности, с които нараняваме себе си и другите.
склонност да снижаваме нивото и стандарта си, за да не си личи, “че не ставаме”, за по-лесен праг да ни приемат и валидират.
идея, че не заслужаваме по-добро, че няма да ни харесат ‘по-добрите/ по-големите/ по-можещите и знаещите”, че няма да можем да задържим, по-добър човек в живота ни.
нарочно пречене, предателство и правене да се провалят връзки с добри и достойни хора, опитващи се да общуват с нас.
проблеми с пари, работа.
склонност да сме непостоянни, да сменяме често работата си, да не можем да изкарваме или спестяваме пари, да ги харчим прекомерно, да даваме пари, вещи на хора, за да ни харесват, да са с нас и да не ни напускат, изоставят.
склонност да се вкопчваме, вдаваме в хора, теми, работа.
претоварване с работа, прекаляване с контрол, прегаряне.
неумение да балансираме между работа и почивка, трудност да се почувстваме реално спокойни, удовлетворени.