Колко аспекти на отношението ни към храненето ни, определят изборите и качеството на живота ни!

От това дали майка ни ни е кърмила, дали и ние сме искали. През това как сме се хранили като деца – дали сме били злояди или са ни канили на гости за пример пред другите деца как си изяждаме всичко.
Бунтовете ни, че няма да ядем нещо, няма да ядем готвено от някой, често от майка ни или от друг, освен нея. Че няма ние да готвим, че ще ядем навън или купена храна.

Събиранията, които сме имали с приятели, за да си готвим заедно. Семейните сбирки, на които се радваш, че ще се видиш с хора от семейството ти, с които се виждате рядко. На празници, срещи, на които яденето ти е толкова вкусно, защото е споделено и сте заедно. Когато планирате какво вие ще сготвите, занесете.

Отвъд социалните аспекти, има други, по-дълбоки нива. В тях можем да осъзнаем и причини за дадено наше отношение, и следствия от изборите ни, в много повече направления, отколкото мислим и правим връзка.

🔥🥗 Преди известно време, ЯН ни обърна внимание, че когато инвестираме време, енергия, общуване, в това да планираме, напазаруваме, сготвим и ядем заедно в дома ни, така запазваме енергията на семейството ни в него!
Колко значимо е това!

Дадох си сметка, колко често или ни мързи, или имаме нерешени конфликти и буквално отхвърляме дома ни, отхвърляме семейното ни пространство, като се обричаме на усещане за нещастие, празнота, липса.
Колкото и да излизаме, където и да ходим, колкото и познати и приятели да имаме, когато се опитваме навън да намерим и заместим нещо, което вътре отричаме, няма да ни се получава. И то в много направления. И за финанси, и за връзки, и за отношения, семейство.
Ако ние сме прекъснали връзката и все бягаме, като уж търсим със закана “по-доброто”, което ще докажем, ние ще си направим напук…свидетели сме на достатъчно раздели, нещастни семейства и самотни хора…

Храната може да е форма и формалност – да се наядем с нещо набързо или да отделим часове да готвим изискани ястия, да декорираме маси и после да седнем сърдити, мълчащи си, гледащи новини, да се наядем и да забравим.

Ако излезем отвъд тази външна опаковка и вникнем в съдържанието, което има за нас, включително не вкусното, трудното, горчивото; ако започнем да го преработваме, имайки предвид тези нива на по-голям баланс, стабилност, свързаност в нас, с дома, семейството ни, като цел, тогава самите ние ще можем и да поддържаме, и да градим на качествено по-добро ниво.

За още статии, покани и обучения, абонирайте се и следете facebook страницата ми Теодора Иванова – Холистична Психология.

И YouTube канала ми!