Как спирам да компенсирам това, което имам в повече? Как спирам да крия талантите, дарбите, енергията си?
Трябва ли да се равня по стандарт на “еднаквост”, посредственост и нисък профил, за да не ме забележат, да не изпъквам?

Мога ли от “ето, твоето е, остави ме на мира”, да премина в “ето, себе си съм и съм в мир”?
Мога ли от “не го искам това, щом идва от теб/ щом е твое”, да премина в “ценя наследството и директната си връзка с източника”?