Често в семейните и екипните отношения се чувстваме в ситуация “защо все аз за това”.

Майките, които се грижим за децата; един от двамата партньори, който се грижи за другия, който е болен или за болен родител; в екипа този, който е по-ангажиран с проекта и материализацията. Чест семеен дисбаланс е един партньор, който работи и добавя приходи към семейния бюджет и друг, който – не.

Резултатът е нарушена реципрочност, неудовлетворение, гняв, обвинения. Другият човек започва да ни се вижда като неразбиращ, безчувствен, без добра воля. Всеки разговор по темата минава в кавга и задълбочава проблема.

Как мога да ти помогна?

Сериозно. Аз не теб. Вместо да те обвинявам, да ти броя точките, минутите почивка, да наблюдавам аз къде създавам дисбаланс в семейството/ екипа ни? Аз къде и за какво не присъствам ( и според теб ) и къде ако спра да не участвам и започна да участвам, ще възстановим баланса?

Къде за себе си създавам този дисбаланс? Може би прекалено много се грижа за другите, а за себе си – не. Може би мисля за 100 – те неща, но не си оставям време за връзка със себе си. Да притихна, да помисля. Не да изляза с приятели, не да пия коктейли на плажа, а моите 5 минути на ден лично съзерцание и припомняне коя/ кой съм, защо съм тук, какво имах да правя. Какво имам да давам и получавам. Защо изобщо съм с този човек? Защо се грижа за някой? Защо съм в този екип, защо съм запален/а по този проект! И защо много исках и искам да случим нещата заедно.