Когато самата аз не се одобрявам, няма как да се почувствам одобрена от друг. Дори и той/ тя да ме одобрява, аз пак няма да го свидетелствам така, заради неистинната визия, която поддържам за себе си, която изкривява и е в резултат на изкривеното ми възприятие. Неправилното ми самочувствие и болезнените ми преживявания, могат да са тук, за да ме научат как не искам да живея. Те са ясен сигнал какво не може да ме мотивира да се изразявам, общувам, работя, живея. Кое не работи и никога няма да работи. И насока къде да отида отвъд ограниченията си.  
Ами ако неуспехите и провалът ми да се доказвам навън са тук, за да ми помогнат да се освободя от илюзорните си обвивки и да започна истински да се удивлявам, да живея автономно, свободно? И да представлявам този принцип за всички други, без да ги задължавам, поробвам, принизявам? И да им помагам и те да не го спират и проявяват?