Идеята, че ако правя повече, ще заслужа нечие одобрение и харесване, идва от мен и няма директна връзка с другия човек.
Често тя/той ме цени, но аз не съм съгласна с това или интерпретирам отношението й/ му като отхвърляне, когато то не е това.
Утехата и уверението започват от мен, вътре в мен. Че съм спокойна със себе си, че всичко с мен е наред. Помагам на другите в същото, като не ги карам да се чувстват заплашени, като им помагам да се чувстват спокойни със себе си и приети, приемащи.
Когато съм в екшън и правя 100 – те неща: За какво искам да се докажа? Какво ще стане, когато се докажа?
