Случвало ли ви се е да не ви харесва рутината, в която живеете?

Тогава, когато вършим задачи, а не ценим щастието и успехите си, за да сме свободни, можем да си осигурим нова нагласа, култура на себевъзприемане и реализация.

Къде? Лично за мен, в мен, по отношение на околните, в екипите и групите ми/ ни за подкрепа.

Често имаме програма, неща, които трябва/ искаме да свършим за деня. Механиката ни дава рутина, която ни е позната. В нея имаме усещането, че контролираме ситуацията, че ще се справим и няма да има ( много ) неприятни изненади. Свикнали сме и свързваме сигурността с познатото.

Механиката обаче ни лишава от приключение, от възможността да преживеем по-голям света ни и изпитваме удовлетворение, щастие, свобода. Механиката ни деперсонализира и отчуждава. В нея забравяме и спираме да търсим, да се стремим, да регистрираме успехите си и да прогресираме, да се ускоряваме, да летим нагоре.

Да ценим щастието и успехите ни е ниво на нагласа, отношение, култура, смисъл, свят и принос. Мога да ценя личните си успехи, но те винаги са част от по-голям контекст – този на групата ми, на обществото ни. Когато показваме на другите, че ги ценим, когато в мисли, думи и действия те се чувстват видени, чути, почувствани, зачетени, подкрепени от нас, когато свидетелстват нашето отношение на високо ниво, те могат да се пуснат и реализират по-голямото себе си. Можем да съдим за това по себе си и отношението към нас.

В това общуване имаме среда и ние да сме по-голямото себе си, да намираме сигурност в щастието, успеха и прогреса си едновременно. Интегрално.